Д-р Тихомир Христов: Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тихомир Христов е ученик на Природоматематическата гимназия в Ловеч с профил „ Информатика ” и немски език. Висшето си обучение по медицина приключва в Медицински университет – София през 2015 година Придобива компетентност „ Кардиохирургия “ през 2021 година По време на следването си работи като здравна сестра в КАИЛ на Университетска болница „ Св. Екатерина “, в този момент „ Проф. доктор Александър Чирков “, бил е и непринуден помощник в болничното заведение.
След дипломирането си е назначен като доктор – ординатор в нея през декември 2015 година, а от януари 2016 година е причислен като специализант.
Д-р Христов е взимал участия на разнообразни конгреси и конгреси като преподавател. Той е съавтор на публикации, оповестени в български списания. През 2022 година е отличен с премия „ Млад доктор и най-голям професионализъм “ на УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков ”.
Клиничните му ползи са в няколко посоки на кардиохирургията: имплантация на системи за механично подкрепяне на помпената функционалност на сърцето – „ изкуствени сърца “, сърдечни трансплантации, хирургично лекуване на туморни обединения, минимално инвазивна сърдечна хирургия, аортна хирургия и хирургия на аортния корен, клапносъхраняваща и клапнореконстроктивна хирургия, хирургично лекуване на изострен белодробен тромбемболизъм, миокардна ревазкуларизация с артериални графтове.
Д-р Христов, кой е най-тежкият Ви пациент сега?
В момента имаме млад пациент, който приготвяме за интервенция на митралната клапа във връзка на заразен ендокардит. Усложненията, които чакаме при него, са свързани с обстоятелството, че скоро е завършил лекуване на заразен менингит. Бъбречната и чернодробната му функционалност са понижени заради систематична корист с опиати, като при използването им се е заразил и с вирусен хепатит C. Така че се приготвяме за затегнато протичане на следоперативния интервал.
А по какъв начин мина последното Ви дежурство?
Дежурствата на един хирург постоянно протичат интензивно. Обикновено следим пациентите си в реанимация и следоперативно поделение. Винаги има какво да се свърши. В болничното заведение, в която работя, постоянно има незабавни интервенции.
Интересен факт е, че доста от най-заплетените проблеми и тежки интервенции, в които съм взел участие, са били точно по време на дежурство.
В такива изключително сложни моменти упреквате ли ориста или й благодарите по тази причина, че сте станал кардиохирург?
По скоро съм признателен, първо че избрах да последвам медицина и по-късно – че се насочих към тази компетентност. Работата ми е доста забавна и динамична. Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си. Чувството е неописуемо. Толкова доста адреналин!
Всъщност, по какъв начин избрахте тази компетентност?
Влязох да изучавам медицина с настройката, че желая да стана хирург. Тогава желаех да бъда неврохирург. Това мое предпочитание беше стимулирано от скорошна гибел в фамилията, заради неналичието на навременно неврологично лекуване. Когато започнах да изучавам в университета още в първите курсове, най-силно усещане ми направи сърдечносъдовата система. Затова се насочих към кардиохирургията, реших, че по този начин ще бъда най-полезен.
Допринесе ли с нещо за този избор решението Ви от ранните години на следването си да работите като здравна сестра и помощник в болничното заведение?
Абсолютно! Работата ми в реанимация ми донесе доста позитиви, доста на практика и теоретични знания. Впоследствие те ми помогнаха в обособените стадии на развиването ми като доктор. След като получих позволение да следя няколко сърдечни интервенции, това дефинитивно образува решението ми да вървя след фантазията си и да специализирам кардиохирургия.
Кои са учителите Ви в специалността?
За мое огромно благополучие съм имал достойнството да работя с едни от най-големите експерти – все имена в региона на сърдечната хирургия. Всички те са ми помогнали да изградя себе си като хирург. Освен че са съдействали за придобиването на знанията и уменията ми, те са ме учили да не се отхвърлям, да се боря и да се приспособявам. Да, акомодацията е значима, защото от време на време в хирургията има непредвидени условия, които не могат авансово да се плануват.
Ако имахте административна власт, какви бихте трансформирали, с цел да стане работата на кардиохирурзите по-спокойна и по-малко напрегната?
Може би е време да се намерения за някаква цялостна промяна в областта на опазването на здравето. Не е обикновено на множеството сътрудници да се постанова да работят на две или три места. Тъжно е, а и никой не печели от изтощен и измъчен медицински личен състав. Определено бих понижил и административната ни работа. В последните години от ден на ден правила и документи се вкарват, което утежнява работата ни и по този начин понижава времето ни с пациентите.
Кои тематики и проблеми в специалността са изключително предизвикателни за Вас и бихте желал да им посветите повече внимание в бъдеще?
Бих желал да продължа да се развъртвам като хирург. Като всеки младеж желая да възприемам нови познания, желая и да натрупвам опит. Интересите ми са към миниинвазивната кардиохирургия. Надявам се в скоро време да имаме опция да се образоваме на роботизирана хирургия, която безспорно е бъдещето.
И няколко персонални въпроса – кои са обичаните Ви книги, обичаната музика, обичаните Ви занимания за свободното време?
Последната книга, която прочетох, е „ Бог-император на Дюн ”. Намирам я за забавна и завладяваща, заради честите обрати в нея.
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията си в игри с децата, разходка в парка или просто да гледаме филм с огромна купа пуканки. Гледал съм Frozen и Тролчетата най-малко 150 пъти!
Кое е обичаното Ви време от денонощието – тези часове, в които желаете да останете самичък със себе си и с мислите си?
Рядко ми се случва да остана самичък със себе си. Обикновено някое дете скача на главата ми тъкмо в тези моменти. Но когато ми се отдаде опция, обичам да премислям, до момента в който чувам доста мощно музика.
Обичам природата. Обичам да мечтателствам силуета на Витоша от терасата с чаша кафе в ръка. Когато планината е обхваната в облаци и има стихия, гледката е доста вълнуваща. Харесвам бурята.
А когато времето е умерено, обичам да следя по какъв начин хората в парка се разхождат, по какъв начин извеждат кучетата си, по какъв начин поддържат връзка.
Разкажете в резюме за фамилията си – средата, в която сте израснал, учебното заведение, в което сте учил, другарствата, които сте съхранил през годините.
Израсъл съм в относително спокоен дребен град – Ловеч. Това ми даде едно прелестно детство с доста другари, които и досега са ми близки. Майка ми и татко ми бяха добър образец за подражателство. Бяха всеотдайни в фамилията си, както и доста работливи в работата си. Учили са ни мен и брат ми в никакъв случай да не се отхвърляме и да даваме най-хубавото от себе си, пък каквото ще да стане.
И един заключителен въпрос – рубриката, в която участвате с това изявление е „ Кой сте Вие, докторе? “. Искам обаче да Ви попитам: Кой НЕ сте Вие, докторе?
Интересен въпрос. Винаги съм считал, че човек не може да е добър във всичко. Затова и хората сме разнообразни, с разнообразни ползи. Важното е да опознаем положителните и неприятните страни на характера си и да се стараем всеки ден положителните да стават повече.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тихомир Христов е ученик на Природоматематическата гимназия в Ловеч с профил „ Информатика ” и немски език. Висшето си обучение по медицина приключва в Медицински университет – София през 2015 година Придобива компетентност „ Кардиохирургия “ през 2021 година По време на следването си работи като здравна сестра в КАИЛ на Университетска болница „ Св. Екатерина “, в този момент „ Проф. доктор Александър Чирков “, бил е и непринуден помощник в болничното заведение.
След дипломирането си е назначен като доктор – ординатор в нея през декември 2015 година, а от януари 2016 година е причислен като специализант.
Д-р Христов е взимал участия на разнообразни конгреси и конгреси като преподавател. Той е съавтор на публикации, оповестени в български списания. През 2022 година е отличен с премия „ Млад доктор и най-голям професионализъм “ на УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков ”.
Клиничните му ползи са в няколко посоки на кардиохирургията: имплантация на системи за механично подкрепяне на помпената функционалност на сърцето – „ изкуствени сърца “, сърдечни трансплантации, хирургично лекуване на туморни обединения, минимално инвазивна сърдечна хирургия, аортна хирургия и хирургия на аортния корен, клапносъхраняваща и клапнореконстроктивна хирургия, хирургично лекуване на изострен белодробен тромбемболизъм, миокардна ревазкуларизация с артериални графтове.
Д-р Христов, кой е най-тежкият Ви пациент сега?
В момента имаме млад пациент, който приготвяме за интервенция на митралната клапа във връзка на заразен ендокардит. Усложненията, които чакаме при него, са свързани с обстоятелството, че скоро е завършил лекуване на заразен менингит. Бъбречната и чернодробната му функционалност са понижени заради систематична корист с опиати, като при използването им се е заразил и с вирусен хепатит C. Така че се приготвяме за затегнато протичане на следоперативния интервал.
А по какъв начин мина последното Ви дежурство?
Дежурствата на един хирург постоянно протичат интензивно. Обикновено следим пациентите си в реанимация и следоперативно поделение. Винаги има какво да се свърши. В болничното заведение, в която работя, постоянно има незабавни интервенции.
Интересен факт е, че доста от най-заплетените проблеми и тежки интервенции, в които съм взел участие, са били точно по време на дежурство.
В такива изключително сложни моменти упреквате ли ориста или й благодарите по тази причина, че сте станал кардиохирург?
По скоро съм признателен, първо че избрах да последвам медицина и по-късно – че се насочих към тази компетентност. Работата ми е доста забавна и динамична. Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си. Чувството е неописуемо. Толкова доста адреналин!
Всъщност, по какъв начин избрахте тази компетентност?
Влязох да изучавам медицина с настройката, че желая да стана хирург. Тогава желаех да бъда неврохирург. Това мое предпочитание беше стимулирано от скорошна гибел в фамилията, заради неналичието на навременно неврологично лекуване. Когато започнах да изучавам в университета още в първите курсове, най-силно усещане ми направи сърдечносъдовата система. Затова се насочих към кардиохирургията, реших, че по този начин ще бъда най-полезен.
Допринесе ли с нещо за този избор решението Ви от ранните години на следването си да работите като здравна сестра и помощник в болничното заведение?
Абсолютно! Работата ми в реанимация ми донесе доста позитиви, доста на практика и теоретични знания. Впоследствие те ми помогнаха в обособените стадии на развиването ми като доктор. След като получих позволение да следя няколко сърдечни интервенции, това дефинитивно образува решението ми да вървя след фантазията си и да специализирам кардиохирургия.
Кои са учителите Ви в специалността?
За мое огромно благополучие съм имал достойнството да работя с едни от най-големите експерти – все имена в региона на сърдечната хирургия. Всички те са ми помогнали да изградя себе си като хирург. Освен че са съдействали за придобиването на знанията и уменията ми, те са ме учили да не се отхвърлям, да се боря и да се приспособявам. Да, акомодацията е значима, защото от време на време в хирургията има непредвидени условия, които не могат авансово да се плануват.
Ако имахте административна власт, какви бихте трансформирали, с цел да стане работата на кардиохирурзите по-спокойна и по-малко напрегната?
Може би е време да се намерения за някаква цялостна промяна в областта на опазването на здравето. Не е обикновено на множеството сътрудници да се постанова да работят на две или три места. Тъжно е, а и никой не печели от изтощен и измъчен медицински личен състав. Определено бих понижил и административната ни работа. В последните години от ден на ден правила и документи се вкарват, което утежнява работата ни и по този начин понижава времето ни с пациентите.
Кои тематики и проблеми в специалността са изключително предизвикателни за Вас и бихте желал да им посветите повече внимание в бъдеще?
Бих желал да продължа да се развъртвам като хирург. Като всеки младеж желая да възприемам нови познания, желая и да натрупвам опит. Интересите ми са към миниинвазивната кардиохирургия. Надявам се в скоро време да имаме опция да се образоваме на роботизирана хирургия, която безспорно е бъдещето.
И няколко персонални въпроса – кои са обичаните Ви книги, обичаната музика, обичаните Ви занимания за свободното време?
Последната книга, която прочетох, е „ Бог-император на Дюн ”. Намирам я за забавна и завладяваща, заради честите обрати в нея.
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията си в игри с децата, разходка в парка или просто да гледаме филм с огромна купа пуканки. Гледал съм Frozen и Тролчетата най-малко 150 пъти!
Кое е обичаното Ви време от денонощието – тези часове, в които желаете да останете самичък със себе си и с мислите си?
Рядко ми се случва да остана самичък със себе си. Обикновено някое дете скача на главата ми тъкмо в тези моменти. Но когато ми се отдаде опция, обичам да премислям, до момента в който чувам доста мощно музика.
Обичам природата. Обичам да мечтателствам силуета на Витоша от терасата с чаша кафе в ръка. Когато планината е обхваната в облаци и има стихия, гледката е доста вълнуваща. Харесвам бурята.
А когато времето е умерено, обичам да следя по какъв начин хората в парка се разхождат, по какъв начин извеждат кучетата си, по какъв начин поддържат връзка.
Разкажете в резюме за фамилията си – средата, в която сте израснал, учебното заведение, в което сте учил, другарствата, които сте съхранил през годините.
Израсъл съм в относително спокоен дребен град – Ловеч. Това ми даде едно прелестно детство с доста другари, които и досега са ми близки. Майка ми и татко ми бяха добър образец за подражателство. Бяха всеотдайни в фамилията си, както и доста работливи в работата си. Учили са ни мен и брат ми в никакъв случай да не се отхвърляме и да даваме най-хубавото от себе си, пък каквото ще да стане.
И един заключителен въпрос – рубриката, в която участвате с това изявление е „ Кой сте Вие, докторе? “. Искам обаче да Ви попитам: Кой НЕ сте Вие, докторе?
Интересен въпрос. Винаги съм считал, че човек не може да е добър във всичко. Затова и хората сме разнообразни, с разнообразни ползи. Важното е да опознаем положителните и неприятните страни на характера си и да се стараем всеки ден положителните да стават повече.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ